Целият живот в куфар – така не пътува г-жа Колчика. Тя носи около осемдесет големи и малки куфара, всичкото си имущество. Тогава на пътя й се среща мъж, който абсурдно също е на път с най-малко толкова куфара и в тази бъркотия всъщност засяга един от куфарите на г-жа Колчика. Напълно нечувано! Все пак, всяка от нейните чанти е надлежно прикрепена с етикет с име и съдържание. Идея, за която хаотичният мечтател г-н Папел никога не би се сетил. Той би закачил максимум собственоръчно изработените си хартиени цветя на куфарите. Но г-жа Колчика изобщо не иска да се задълбочава в спорове за това. Тя бърза, за да пристигне най-накрая някъде! „Става дума за пътя, а не за почивката. Колкото по-бързо се отървем от тук, толкова по-добре“, смята тя. Г-н Папел мисли съвсем различно; не само, че е убеден, че рано или късно случайно ще попадне на целта си, но всъщност изобщо не иска да продължава, предпочита да се наслаждава на храната с темпераментната г-жа Колчика на красиво сервирана маса.
„Срещата може да се прочете и като модерна парабола за онези първи мигове на всяка велика любов: Всички тези багаж, които се натрупват през живота, който носим със себе си по пътя към Някъде, в търсене на Някого. Всички съмнения, пропуснати шансове и несправедливости, които раздаваме и съжаляваме. И след това магията, която присъства във всичко това“, пише Frankfurter Rundschau по повод немския дебют през 2006 година.
Искам само да кажа нещо, защото. След това ще си тръгнете и тогава разбира се ще бъде твърде късно. Папел